Монолог
за тъгата ...
заспиваш
ли
разчупи
пак Луната
света
ми въздесъщ на две
едната
половина
скри
в полята
а
другата я скъта
във
небе
какво
да правя
скитам
по земята
като
бездомно вятърно дете
над
хоризонта
търся
светлината
избликнала
от
твоето сърце
ала
мълчат минутите
във
мрака
невидимо
ме режат
и
коват
аз
зная идва време
за
разплата
в
очакване
очите
ме болят
и
пак облякла водната си
рокля
накрая
се изливам
във
море
не
се страхувам
даже
да намокря
сърцето
си
ще
бъда по-добре
разказах
ти
и
вече ще си тръгвам
а
ти сънувай
в
есенни мъгли
не
ме кори че мъничко
тъгувам
Тъгата
знам ни прави
по-добри
събуди
се от музика
в
Зората
видя
щастливо
нейното
лице
а
после се сбогува
с
тишината
и
Я понесе в своите
ръце
19.09.2013г.
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар