Поканата....

"Подари си тишина! Помълчи и послушай вътрешния си глас! Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си! Ти си най-важният в този свят - подари си време и тишина, за да чуеш себе си!"

Дийпак Чопра

 

---

“Поканата”

Не ме интересува как припечелваш хляба си.

Искам да знам за какво милееш

и дали дръзваш да мечтаеш за това,

за което жадува сърцето ти.

Не ме интересува на колко години си.

Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш на глупак,

заради любовта,

заради мечтите си,

за приключението да си жив.

Не ме интересува кои планети са в квадрат с Луната ти.

Искам да знам стигал ли си до ябълката

на собствената си мъка,

дали след предателствата и ударите на живота

сърцето ти остава все така отворено,

или като повехнало цвете се свиваш и затваряш

от страх да не те заболи отново.

Искам да знам можеш ли да живееш с болката,

с моята или с твоята собствена,

без да се опитваш да я скриеш,

да я заглушиш

или да и търсиш лек.

Искам да знам можеш ли да изпитваш пълна

безгранична радост –

твоята или моята радост,

можеш ли да танцуваш в безумен транс, до самозабрава

и да оставиш екстазът да те завладее целия –

чак до върха на пръстите на краката и на ръцете ти,

и да забравиш гласа на благоразумието

и да не ни призоваваш да бъдем внимателни,

да бъдем трезвомислещи,

без да ни напомняш за ограниченията,

присъщи на човешката ни природа.

Не ме интересува дали историята, която ми

разказваш е истина.

Искам да знам можеш ли

да разочароваш някого,

за да останеш верен на себе си;

Можеш ли да понесеш да те обвинят,

че си предател, за да не предадеш собствената си душа (...).

Искам да знам способен ли си да видиш красотата,

дори тя да не е тъй прекрасна

всеки ден, и дали в нейното присъствие

откриваш извора на твоя живот.

Искам да знам можеш ли да живееш с поражението –

с твоето и с моето,

и все така прав на брега на езерото

да извикаш с пълен глас срещу сребристия Лунен диск

и да го поздравиш.

Не ме интересува

къде живееш и колко пари имаш.

Искам да знам можеш ли да се събудиш

след тежка нощ на отчаяние,

съсипан, изтерзан до мозъка на костите си,

и като станеш сутринта, да направиш всичко,

каквото е необходимо,

за да се погрижиш за децата си.

Не ме интересува

кого познаваш, нито как си се озовал тук.

Искам да знам ще влезеш ли в огъня и

ще останеш ли до мен

насред пламъците,

или ще се отдръпнеш и ще избягаш.

Не ме интересува къде,

какво, как, или с кого си учил.

Искам да знам какво те крепи

отвътре, когато целият свят около теб се разпада.

Искам да знам можеш ли да бъдеш сам,

насаме със себе си, и дали наистина твоето

присъствие ти е достатъчно,

когато светът около

теб е пуст и празен.

Oriah Mountain Dreamer

Алекс Ровира, "Вътрешният компас"

---

Amazing….