Летя отново…
на Г.
открих го пак
и съм щастлива
дори във тези есенни мъгли
за любовта и сладка
и горчива
сърцето ми неистово
тупти
една надежда
от кръвта извира
и тихичко създава
светлина
а вярата не трябва
да умира
родена в атоми
от синева
здравей и сбогом
в тишина прошепвам
а после продължавам своя
път
пред мисълта за тебе
не потрепвам
защото птици
още ме зовът
летя отново
нежно лекокрила
докосвам го с усмивка
и сълзи
и любовта отново
преоткрила
душата ми по-истинска
блести
27.11.2015г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар