Отново ще те видя...

Отново ще те видя...

Стоиш в нощта с отворени очи... Картините минават през съзнанието ти... Пришпорваш времето.... Бързаш в тъй известната посока. Знаеш, че нещо по-голямо от любовта няма. Това дълго пътуване на моменти те уморява. Иска ти се да викаш. Да зовеш. Вените ти се изпъват като струни. Земята се върти по-бързо в нощните часове. Сам си. Но не и самотен. Някъде там е една душа. Душа чакаща. Душа зовяща. Усещаш я с всяка фибра на тялото си. Душа скрита в дълбока вода. Знаеш, че ще я намериш, дори тя да е на другия край на света. Дори до там да няма влакове. Дори да минат хиляди минути. Имаш силата. Вече знаеш. Притежаваш и магическите умения да разгадаеш предопределения само за теб път. Някъде там – в далечното някой стои с отворени очи в нощта и точно като теб търси отговори. Енигмата е свързващия мост.  Отново ще я видиш. Отново ще усетиш спокойствието. Но не онова – обикновенното, а спокойствието което идва от доизживяното, от достатъчната емоция, от споделеността на чувствата. И няма повече лъжи. Неизживяното се превръща в ежедневие. Земята е достатъчно голяма,за да побере една любов. Нищо не било вечно. Не е вярно. Любовта е вечност. Тя е всичко, което остава тогава, когато нищо друго повече няма значение. Само Тя – Любовта и сливането на две души в поредната Супернова. Стрелките се въртят. И няма връщане обратно. Има само напред. Има само тази нощ. Има само днес.  Сега с пропуск към бъдното.

09.11.2015г.

@Eli

ПРЕВОД