Интернет
самота...
Кисела
съм
Много
ме боли
Всяка
твоя мисъл ме докосва
После
във душата ми вали
Странни
сенки пак ме омагьосват
Бие
тихо
Моето
сърце
Ветрове
се скитат във косите
Кротко
във безоблачно небе
Аз
сама летя във дните
Ти
си там
В
монитора отвъд
Гледаш
силуета ми далечен
Пролетните
птици те зовът
И на
мен тотално си обречен
Интернет
случайно
Ни
събра
Ала връзката
ни стана дива
Морската
скала ни разпиля
Във
една история красива
Вече
не изпитвам
Страх
Просто
ми е тежко да те нямам
В този
тъй объркан грешен свят
В бъдещето
искам да избягам
Ще те
чакам
Бяла
в есента
До дърво
издялано от камък
После
със невидима ръка
Ще ти
дам последния си залък
02.04.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар