Powered By Blogger

четвъртък, 21 април 2016 г.

Като сянка...




Като сянка…

като сянка ме париш от вътре
като облак без дъжд ме валиш
всяко тихо забравено утре
в мойте мисли на клада гориш

твойто име сред вятъра пиша
още търся следите ти в днес
а мечтата забързана диша
сред несбъднат душевен копнеж

пак ела във съня ми самотен
и стопли ме с безкрайни очи
после тихо със жест отработен
към реалното ти се върни

аз съм просто далечна усмивка
от небето красива звезда
някой ден пак ще бъда щастливка
в наша приказка за любовта

21.04.2016г.
Елица



                                *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар