Реалност...
На Жоро
В
прегръдките ти сигурност усещам
Една
безкрайна бяла светлина
И чувството
дълбоко ме повежда
В едно
поле на зов и тишина.
Сърцето
ти с ръцете си намирам
А мислите
ти в моите мълвят
В очите
ти една любов съзирам
Далече
с теб мечтите ми летят.
Вземи
от мен безкрайната ми нежност
И всички
неизказани слова
А после
в бледо-синята безбрежност
Ме
превърни в частица от дъга.
Такава
съм – свободна и ранима
От бури
сътворена в прах
Ала оставам
твоята любима
Преборила
навеки всеки страх.
03.04.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар