Безвремието в нас...
Не съм избирала да бъда Феникс
Да бъда скитаща и търсеща душа
А тялото ми ангелско небесно
Да е далеч от мене във света
Не съм избирала да бъда с тебе
Във равновесие през милион лета
Да съм любов ала и тежко бреме
И пътен знак към друга синева
Създал е Бог душите ни в синхронност
За вечност с теб безмълвни да горим
Преборили беди и монотонност
Свободни във простора да летим
Една надежда пазим във крилата
Че слънцето ще свети и в нощта
Осъществени пак във светлината
Ще пренапишем нашата съдба
Сега ти шепна тихо от далече
А ти ме следваш в нощи и във дни
Той вятърът усмивка ми облече
И кротко пази моите следи
Сред буквите е скрита наща тайна
Така ще е до огнения час
Когато пак Вселената омайна
Ще възроди безвремието в нас
06.09.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар