На приказката в края…
От моя свят ти пращам
синева
и тихата беззвучност
на дърветата
една усмихната и
чакана дъга
трептящите ми стъпки сред
полетата.
Орисвам те да бъдеш
само мой
вълшебна песен птица
и доверие
една надежда в десния
завой
на лявото ти тупкащо
предверие.
Далечна съм, но
винаги във теб
гласа ми бие с ритъм
на камбана
и някак си в
изгряващия ден
аз зная че от тебе
съм разбрана.
В съня ти идвам с
шепот на море
подобно бриз докосвам
твойте длани
в очите ти едно небе
събира мойте думи
обуздани.
Пазители сме Бог
определи
душите ни да бъдат
равновесни
в дъжда усещаш моите
сълзи
пресрещам те във
изгреви отвесни.
На приказката в края
любовта
намира свойта огнена
пътека
завръща се вълшебна
вечността
пречистила съдбата ни
нелека.
12.09.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар