Във свят далечен
сребърен и нов...
По тебе капя във
среднощен час
В небесното когато отпътуваш
Една надежда огнена
за нас
Ти нощ след нощ
досбъдната сънуваш
Чертите ми попиваш
със очи
Сега съм друга
толкова различна
Но пак че си
привлечен ти личи
В историята стара и логична
Останах гола само по
душа
Но пак ме разпозна сред
всички други
Струящата от мене светлина
Стопи във тебе земните
заблуди
Далечна съм – съдбата е
това
За вечност по духа ми да
копнееш
Ще ме последваш в
звездна синева
Сред думите докрай ще
оцелееш
Посоката ще бъде пак Любов
По нови правила зове простора
Във свят далечен
сребърен и нов
Ще отведем със нас
стотици хора
21.01.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар