Татуирах завръщане...
Татуирах в себе си
снега
Да ми напомня как съм
се родила
През февруари в зимна
синева
Крилете си досбъднати
съм скрила
А после татуирах
небеса
Душата ми в които
пилотира
Раздипля в тях
вълшебни чудеса
Надеждите от минало
спасила
Татуирах също и любов
В която грее светло
вдъхновение
Един живот разказано
суров
Донарисувах в цветно
единение
На рамото си татуирах
бряг
И твойте стъпки
слети със водата
След името ти сложих
знак -
Една безкрайност –
път към светлината
Накрая татуирах брод
През двете равновесни
измерения
Преведе ни космичния
кивот
През неговите тайни
озарения
Превърнах тялото си
във искра
Запалих с нея общата
ни клада
И се стопихме двама в
тишина
До старата забравена
ограда
10.01.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар