Отпускарско...

30.01.2017г.

NOTE: Дойде време за малко релакс. Малко отпуска. Обичам уютното чувство, което ме обзема, докато крача из стаите на къщата обута в големите си домашни пантофи. Докато пека сладкишите, които момчетата толкова много обичат.  Докато стоя с лаптопа на колене в любимото ми легло и сърфирам из любимите ми местенца в мрежата. Докато гледам някой интересен филм или пък съм се свила на топчица с поредната вълнуваща книга, леко отпивайки от димящия на нощното шкафче жасминов чай с боров мед. Обичам всички малки неща, които правя зад стените на моята крепост. Насаме със себе си или споделено с любимите ми хора. В момента усещам как сърцето ми забавя ритъм, далеч от забързаното препускащо ежедневие. Обръщам се навътре към себе си, заслушана във вътрешния глас. Пак изписвам стиховете, които ми нашепва Вселената. И търся възможните пътища. Нещо напоследък не сънувам. Може би защото съзнанието ми е затормозено от проблемите на хората, които се налага да решавам професионално. В зимата ежедневното пътуване на тези 74км. доста уморява. И е нужно малко стопиране за презареждане на батериите. Вече чакам любимия ми сезон – пролетта. Кроя планове и вярвам, че лека-полека ще успея да ги реализирам. Рисувам в съзнанието си картините на вълнуващото бъдеще и у мен покълват вяра и надежда. Скоро не съм палила свещите на прозореца. Онази светлинка, която осветява пътищата към душата ми, към вълшебния вятър стоящ безотказно като стража до прага ни, към моята звезда, която в земното блести в зелено, а в небесното – в бяло.  Косите ми порастнаха през изминалите две години и пак се усещам цяла. Рожденият ми ден е точно след една седмица. Усмихвам се при мисълта, че минавам в по-горната категория, с четворка отпред. Дали е знак за повече мъдрост или щурата ми природа ще продължи да се чувства на 17?! Със сигурност второто. И все така ми се лети. Все така очите ми дирят просторите. Все така съм нечие щастие и утеха в дните. Незнам. Хубаво е. Благодарна съм за хубавите неща в живота ми, благодарна съм за изпитанията, благодарна съм и за Теб – ти, който четеш тези думи, мой невидим спътник, прошка и награда. Обич достатъчна до края на времето и отвъд него.

Ели                                                                                                                            

 *****