снимка
„Щастливите жени“ във
ФБ
Невидимата нишка на съдбата...
Аз може би съм викала с душа
към звездните космически предели
и затова дойде през пролетта,
при мислите ми в земното поспрели.
Не те познах, но после вътре в мен
един безкраен пламък се отключи,
почувствах те от обич озарен
и някаква вълшебност ни се случи.
А то било от милион лета -
невидимата нишка на съдбата,
от моята до твоята душа,
опъната да пази светлината.
Сега вибрирам тихо отдалеч,
а ти във капилярите ми грееш,
ще се досбъдне общия стремеж,
докрай когато в мене се прелееш.
04.06.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар