На оня бряг...

На оня бряг...

На оня бряг ще чакам боса, мокра,

изпълнена с лъчиста топлина,

една любов разлистено дълбока,

отново в теб ще влея със дъжда.

Ще те докосвам трепетно искрящо,

по тихите пътеки на плътта,

взаимното привличане опасно,

докрайно ще разбуди пак страстта.

В кръвта ми като атом ще жонглираш,

душата ти ще галя и трептя,

посоката във мене ще намираш,

докато цял в блаженство те топя.

А вятърът ще пази светлината,

извираща от нашите тела,

усещайки отново свободата

ще се разперят звездните крила.

Една вълна следите ни ще скрие,

целувайки магически брега,

копнежа ми във тебе ще попие,

запазвайки завинаги мига.

10.06.2017г.

Елица

NOTE:

Днес едни коментари в Откровения ме върнаха към едно стихотворение писано през февруари - „Нежност” и пак се подредиха думите за тихата подтисната страст и оня тъй близко далечен бряг....

Нещо, като продължение на нажежените до червено понякога мисли...

Ели

*****