снимка
Тайната на живота във
ФБ
Понякога…
Понякога ужасно ме боли
и искам да мълча и да ме няма,
да бъда птица в родни небеса,
от вятъра единствено разбрана.
В такива мигове те търся и крещя,
във мислите си безутешна скитам,
подобно свещ от восък се топя,
и минало със бъдеще преплитам.
Не си при мен, далече си уви,
да си пазител, знам, е страшно бреме,
преглътнати са всичките вини,
ний следваме изтичащото време.
Една любов в дълбокото гори,
душите ни преплита белостенни
и знам че някой ден ще полети,
досбъдвайки мечтите съкровени.
Ще извървим съдбата си докрай,
по-силни ще излезем сред звездите,
ще се завърнем в слънчевия Рай,
открили във безкрайното следите.
14.06.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар