снимка
интернет
Странник…
„Той онзи странник със лескова
пръчка е,
която кладенци открива в суша.“
която кладенци открива в суша.“
/Ева Севова/
Върви по начертаните
посоки
преследвайки мечти от
станиол
със мислите оплита
всеки
поклащайки вълшебен
ореол.
Избира да обича денем
пробуден от дълбокия
си сън
усеща се невидимо
потребен
в един далечен
странен звън –
прегракнал писък на
звезда-камбана
отекващ в коридора на
смъртта
в пиесата от бъдеще
избрана
да съхрани магичната
душа.
Понякога се взира в
мрака
преплел ръце във
сложен послепис
една надежда вътре в
него чака
описана във древен
ръкопис.
Небето му е тясно за копнежи
простира ги във други
светове
в следобедите пали
свещи
с очи пришпорва бели
ветрове.
Той има даже огнена
любима –
една кошута скитаща в
гора
тя бди над същността
му неделима
във тихата наземна
синева.
Да, този странник
пази светлината
извираща от Божия
амвон
и знам, че ще
досбъдне красотата
закрилян от
вселенския закон,
че всичко се постига
само с вяра,
заключена в човешкото
сърце,
съдбата във далечното изгряла
ще се роди от двете
му ръце.
25.10.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар