Отминало...

Отминало…

(Отрезвяване)

                         „Но ти не обещаваш чудеса.

                          Далеч от мен, с мечтите си заспиваш.“

                                    Елица Ангелова

Представях си те искрен, въздесъщ,

сърце – стомана свързващо безкрая,

един орел вълшебен и могъщ,

пазител на пътеката към Рая.

Оказа се предател и лъжа -

огромна болка скрита в мен отдавна,

от тебе мога аз да се лиша,

във битката невидима и славна.

Била съм силна вятърна любов,

една надежда палеща Зората,

със мен си се усещал някак нов –

радетел на звука и светлината.

Отминали са тези времена,

не съм аз вече твоята любима,

оставял си ме често в самота,

погубвал си душата ми ранима.

Какво си имал тъй не осъзна,

повтори грубо грешките предишни,

нагледах се и вече ще мълча,

следите ти за мен остават нищо.

Ще се събудиш някога от сън,

разплатата ще бъде знай, жестока,

един далечен и кристален звън,

ще те пречисти с обич светлоока.

30.10.2017г.

Елица