Едно момиче...

Едно момиче…

Понякога се стичат пак сълзи,

душата изтерзана се смалява,

във спомени за светлото Преди,

едно момиче тихо оцелява.

В безкрая тя се взира като стон,

мечтае за забравени пътеки,

един китарен нежен полутон

и обич съществуваща навеки.

Скала и бряг окъпани в лъчи,

безвремие обгръщащо простора

и две зелени хубави очи,

огромна светлина за много хора.

Дали ще се завърне вечността,

звездите в полунощното тя пита,

а после пак прегърнала скръбта,

по пътища към бъдното се скита.

Но вяра грее в нейното сърце,

тя знае че ще сбъдне чудесата,

във източното вятърно небе,

отново ще пребъде красотата.

13.10.2017г.

Елица