Към бъдното...

Към бъдното…

                             на мама

Събужда се у мен една тъга -

за миналото, твойта тиха нежност,

усещам се с пречупени крила,

душата ми копнее за летежност.

Припомням си онези дни -

море и пясък, нашите усмивки,

погубените някога мечти,

усещане че бяхме две щастливки.

Потъна в бездна топлия ти глас,

пресрещам го във сънища и песни,

на времето в невидимата власт,

останаха следите ти небесни.

Една огромна пропаст ни дели,

ти си отвъд, а аз съм като птица,

която към безкрая се стреми,

заключен в твойта огнена зеница.

Ще те прегърна някога с дъжда,

във друго измерение ще светим,

защото е безкрайна любовта,

на двете ни преплетени комети.

Досбъдната ще бъде радостта,

отново цяла знам ще се изправя,

от твойта въздесъща светлина,

към бъдното пътека ще направя.

04.10.2017г.

Елица

                                    27 години без мама… :(