Между добра и зла...

Между добра и зла...

(Неделимо цяло)

„И чак тогава - с Бог в безкрая -
/дано го, Боже, разбера!.../ -
дали съм лоша ще узная,
или все пак съм и добра...”

Ваня Акъллиева

В доброто скривам светлината

от пеещите ми нозе,

а после слята с тишината,

пристъпвам в синьото небе.

И там пред Бог споделям тайни,

които нося в тежък кръст,

а той по пътища незнайни,

разпръсква ги в околовръст.

На колене го моля с нежност,

той над делата ми да бди,

накрая в ритъм със човечност,

да сбъдва моите мечти.

Онази другата половина,

по-лошата на вкус и цвят,

с доброто да е все в комбина

във този пъстър звезден свят.

И някой ден щом час настъпи,

оттука аз да си вървя,

Създателят да ми отсъди -

„Не беше зла, тя бе Добра”.

31.10.2018г.

Елица

*****

НадРеалност...

НадРеалност...

Притихва уморен безкрая,

прибирам го във моите очи

и всички тайни знам, че ще узная

докато твоето сърце мълчи.

Проблясват кораби, отминали епохи,

красиви и далечни брегове,

забравените стъпки някак мои,

изпити от щастливи ветрове.

И ти си там – една частица нежност

във моята изстрадала душа,

стоиш във стая със табела „Вечност”

претегляйки във мислите мига.

Оставам обич в твоята сакралност,

преливаш сила в мойте рамене,

а после в отредена надреалност

със теб преплитам своите ръце.

31.10.2018г.

Елица

Супер е да си в отпуска!:)

*****

 

Душата ще пребъде…

картина

Ярослав Ясниковский

---

Душата ще пребъде…

Изтича времето през пръстите и пее,

раздипля се в красивото небе,

една надежда знам ще оцелее,

във моето обичащо сърце.

Летят мечтите огнени и вечни,

по пътищата скриват куп следи,

досбъдват се във мигове безбрежни,

пред нашите усмихнати очи.

От вятъра си вземам късче радост,

от слънцето – успех и тишина,

при извора за вечната ни младост,

пулсира в ритъм мойта светлина.

И зная, че душата ще пребъде,

напук на всички тежки правила

и някога в безкрая ще ме върне,

през звездната космична равнина.

24.10.2018г.

Елица

Вяра...

Вяра…

Рисувам често твоята душа

със мислите си – вятърни комети

и все не мога аз да разреша,

загадките на двете ни пътеки.

Ти бродиш устремено мълчалив,

побрал във себе си докрай земята

и в нежен ритъм странно причудлив,

във музика превръщаш тишината.

Аз скачам светлоока на въже,

решавам трудни огнени задачи,

а в моето усмихнато небе,

една надежда все звънливо крачи.

През времето ний двамата летим

към общото написано начало,

тегобите накрая ще стопим,

под атомното звездно покривало.

И ще настъпи нова светлина,

красива вечност в костите ще грее,

във тебе ще прелея със дъжда,

а с мене твойта вяра ще се слее.

19.10.2018г.

Елица

*****

Отплата...

Отплата…

(Виждам те)

Виждам те – потрепваш нямо в мен

и мислите си във кръвта ми вливаш,

посипват ни звездите със сатен

във тяхната усмивка пак ме скриваш.

Пронизва вятъра със сляп кинжал

огромната ми вяра в правилата,

на кръстопът аз виждам се е спрял,

дъхът ми обграден от синевата.

Прегръщаш ме и всичко е наред,

единното ни цяло се открива,

безсмъртният ни атомен дует

в пространството космическо попива.

И ставам песен в твойта тишина,

разгърнат хоризонт на светлината,

след нас нашепва лекичко дъжда,

в невидима за другите отплата.

19.10.2018г.

Елица

*****

NOTE: Днес блога ми показа една публикация от 23.12.2015г. Припомних си я и пак се размислих над фразата Виждам те, а и музиката на Емили Хейстингс е много въздействаща… Хубаво е така човек да се чете назад и да установява, че някои неща и след три години са си останали непроменени… И вероятно така ще е и след 30 и 300 години… Просто въпрос на натура, светоусещане, отношение към другите и към себе си. Обичам последователните мисли и действия и трудните пътища които ни помагат да пораснем до личностите, които е предопределено да бъдем!

Ели