Разчупен кръговрат...

Разчупен кръговрат…

От тебе все се уча на мълчание

и на приемане в изгряващия ден,

и все така със нежно съзерцание

аз зная, че от мен си озарен.

Трептя по пътя си събирайки трошиците

на тихата измъчена съдба,

а после пак със полета на птиците

към бряг далечен с времето вървя.

Научена съм вече на търпение,

на толерантност към лъжата, наглостта,

повярвай ми без никакво съмнение

аз своя кръг затворен ще стопя.

По-силна ставам, някак си по-каменна

окъпана от слънчеви лъчи,

душата ми разлистена и алена,

говори силно с моите очи.

Ще надживея устремно обидите,

тегобите, предателства, вражди

и някой ден ще си замина истинска,

изгрявайки сред сбъднати мечти.

16.11.2018г.

Елица

*****

*****

NOTE: Тези дни все се питам, защо човек трябва да е толерантен към хора и обстоятелства, които дълбоко са го наранили?! Понякога нямаме избор и се налага да съжителстваме в ежедневието с такива фактори, научаваме се на търпение, но как това знание и този ресурс ни помагат? Как? За какво? Как огорченията каляват душите ни? Може би това е някакъв трънлив път на духовно извисяване, но понякога е изключително тежко… Оставаш с усещането, че се въртиш в омагьосан кръг, а някой който не заслужава наградите на съдбата ги получава без никакво усилие…. Къде е баланса? Къде е висшата справедливост? И не става въпрос за завист… Това чувство ми е чуждо… Става въпрос лошото, несправедливостта да не смачкват доброто и истината…. Нанесените душевни рани оставят жестоки белези, които се носят до последен дъх… Май отчаяно се нуждая от някаква промяна и това дълбоко ме размисли…

Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

Ели