Довършено...
В зеленото на моите очи
се скрива стон от
Северно сияние,
изпълва се душата ми с
лъчи,
потапям се във нямо
съзерцание.
Зад мене се простира път
–
безбройни извървяни
коловози,
над тях се реят птици и
зовът
сърцето ми, там вятърът
го носи.
Към бъдното поглеждам и
мълча,
една любов в ръцете си
прибирам,
а после тръгвам бяла и
горя,
посоката към тебе пак
намирам.
Достигам те със нежност
във нощта,
като звезда в кръвта ти
се преливам,
със моята усмивка и
гласа,
безкрайната ти вяра
разкодирам.
Довършено е всичко.
Вечността
във костите ни скрива
шепа време,
превръщаме се в сноп от
светлина
надмогнали наземното си
бреме.
22.12.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар