Somewhere in the wind....: Ще пребъде…

четвъртък, 6 декември 2018 г.

(… или пак за радостта)

У мене вечно тлее радостта -

онази песен скрита в сетивата

за моята и твоята врата,

отворена докрайно в небесата.

Сънувам неподправената мощ,

на звездна обич пазеща духа ми

и винаги там нейде в полунощ,

копнеж нахлува атомно в кръвта ми.

Досбъдвам го сред облаци и дим,

заклевам го да бъде вечност,

а после по пътеките безспир,

търкалям свойта непрехОдна нежност.

А ти си част от мойта светлина,

вълшебен прах в косите ми от злато,

във твойта вездесъща тишина,

аз скривам всичко близко и познато.

Знай послеписа ще е Свобода

за нашите души родени в Рая,

отново ще пребъде над света

усмивката ми топлеща безкрая.

06.12.2018г.

Елица

*****