Невеста…
„Обичам те“ прошепва тишината,
небесен глас я води и трепти,
запалва пак във мене светлината,
попиваща във моите следи.
Прегърнала зората се събуждам,
студено е, но вътре в мен гори,
побрала в себе си копнежа чувствам,
душата ми замислена блести.
Една надежда мислите ми хапе,
звездата във ума ми все теши,
звънлив капчук под стряхата ми капе,
сред костите ми вярата лети.
Рисувам път затоплящ сетивата,
към бъдното ме води и мълчи,
прегърнала докрайно синевата,
аз знам ще сбъдна моите мечти
защото обичта е вечна гара
на моето изстрадало сърце,
невеста съм на вятъра, призвана
да тлее в лудогорското поле.
03.12.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар