Накрая на земята…
Потрепва в мен една частица нежност
изпратена от твоето сърце,
преплитам разстоянията – вечност
в далечното ми източно поле.
И пак разказвам старите легенди
за пясъци, планети и звезди,
в душата ми безброй моменти
препускат сред несбъднати мечти.
Завивам се с парченца светла вяра –
частички от невидимия свят,
в поредната година оцеляла,
съдбата си пресрещам в необят.
Оставаш част от моята сакралност,
последният ми залък всеки ден
и слънчев лъч във тежката реалност,
Божествен план докрай осъществен.
Ще ме намерят твоите посоки –
накрая на земята ще стоя
и ще те чакам със очи дълбоки,
единствено във теб да се стопя.
28.12.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар