Буря и копнеж…
Бушуват в мене силни ветрове
и твоя пристан търсят в тишината,
но са чертичка твойте брегове,
обгръща ме нeтленна
самотата.
Без тебе съм изгубена, сама,
сред думите светулка в тъмнината,
разперила магически крила,
аз пазя във небето светлината.
Завързани сме с огнено въже –
два полюса на вяра и надежда,
а моето обичащо сърце
към вечността безмълвно все отвежда.
Пази ме мълчаливо, отдалеч,
в очите ми потъвай с мрака,
за теб оставам буря и копнеж –
жена, която вечно ще те чака.
05.03.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар