История за двама…
Внезапно плиснал звезден дъжд,
окъпа с нежност синевата
и стопли всичко отведнъж,
запя щастлива тишината.
Разлистена с копнеж върба
реката пак целуна с клони,
отрони лекичка тъга
сред мислите си цветно нови.
Раждясал древен циферблат,
стрелки към бъдното завлачи,
в невидимия кръговрат
прегърна своите задачи.
Една любов изгря в нощта,
преплела сенките на двама,
а те размахали крила,
разбраха, че забрава няма.
И сляха своите следи
към бъдещето съкровено,
пак истината ги обви
в едно безвремие нетленно.
09.04.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар