Половинки две…
Аз боса стъпвам в пролетна трева
във раница събрала всички мисли,
очите ми потъват в синева,
косите ми блестят лъчисти.
Открила съм пътечката към теб
и в дните бавно като стон напредвам,
видяхме се последно преди век,
но всеки ден в сърцето ти потрепвам.
Обичам твойто вятърно стъбло
то кара мойта вяра да израства,
и винаги до старото дърво
с душата ми невидимо се сраства.
От милион години сме така –
половинки две на неделимо цяло
ти търсиш вечно моята ръка,
за нас отдавна времето е спряло.
И зная, че ще дойде оня миг
когато цяла в тебе ще прелея,
ще си отидем двамата със вик,
в една любов бездумна ще изгрея.
15.04.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар