Неизплатено…

Неизплатено…

Потича в мен невидима сълза,

стотици невъзможни обещания

се реят тежко в моята глава,

и носят на сърцето ми страдания.

Стоиш пред мен усмихнат, но суров,

очите ми във шепите си сложил

и вятърно нашепваш с благослов,

тъгата си неземна уталожил.

Захапвам нежно твоята ръка

и мислено рапирата протягам,

потъвам във безименна река,

копнежите си пак във клетва стягам.

А ти търгуваш с думите навред,

и блудници във стъпките си водиш,

със кармата от миналия век

във дните настоящи все се бориш.

Пречиствам те със пепел от звезда,

душата си в дълбокото ти вливам,

заричам те да следваш правила,

младежкия ти огън в джоба скривам.

Проглеждаш, ала късно е. Уви.

Финална свирка. Бяг към синевата.

Погалваш с обич моите коси.

Стопяваме се двама в тишината.

25.04.2019г.

Елица