Пътеката на твоята душа…

Пътеката на твоята душа…

Вали ли в теб? Усмихвам се далечно

на нашите копнеещи следи,

сърцето ми към теб ме води вечно,

в дълбокото за мене те боли.

Разтваря се неистово Земята

в студените ми пеещи нозе,

самичка стъпвам боса във тревата,

в прегръдката си вятър ме пое.

Отново е небето наша стража

сред хиляди потоци светлина,

единствено аз мога да покажа

пътеката на твоята душа.

Преплитаме се в тъмното, немеем,

а после се крещим в синхрон,

предречено е тъй да оцелеем –

един без друг. Оставам твоя стон.

По-силна съм. Крилете ми изгряват,

поглъщат нежно твойта тишина,

със утрото отново се смаляват –

превръщам се във точка и мечта.

Видях аз края – двамата сме горе –

пречистени от стари грехове,

а после пренаписани  и нови

се гоним пак по стари брегове.

22.04.2019г.

Елица