Пак отвъд...

Пак отвъд...

Прекрачваш и се връщаш там отвъд,
където всичко е безкрайно синьо,
където се преливат хляб и път,
а стъпките ти са във такт щастливо.

Зениците попиват светлина
от хиляди пулсиращи посоки,
и осъзнаваш - само по душа
пак крачиш в бързеи като света дълбоки.

А някъде в разхвърляния ум
по жиците потрепва кротка нежност,
отново вседеходките обул
си пътешественик във безметежност.

Постигна ли изгубения Рай,
изпя ли всички песни за двамина,
подписа ли в далечния безкрай
спасение за цялата дружина?

Търкулва вятъра след твоя смях
последен отговор за всичко истинско
и чувам как прошепваш: Аз живях
и ще остана в тебе мислено.

20.04.2020г.
Елица

Стихотворни размисли по повод

нелепата смърт на Милен Цветков

******