Автоанализ....
Във къщата от звездна
светлина,
душата ми притихнала
очаква,
отново съм висока и
горя,
докато бавно времето
потраква.
Различна съм. Пораснах и
мълча.
Надежда във зениците ми
грее.
По собствени пътеки ще
вървя,
тъй вятъра във сънища ми
пее.
Изстрадах много. Мойта
доброта
разпънаха жестоко на
Голгота,
по старите вселенски
правила
в старадание пречистих
аз Кивота.
По-силна днес е моята
душа
преглътнала стенания,
копнежи,
и знам, че просто трябва
да реша
какви да бъдат бъдните
стремежи.
Една любов е отправния
знак
на моята магична
същност,
препуска тя далече като
влак
побрал във себе си
космична мъдрост.
Накрая ще достигна пак
брега
на свойто изначално
единение,
завинаги погребала
страха,
от мене ще избликне
сътворение.
20.04.2020г.
Елица
******
Няма коментари:
Публикуване на коментар