Потупвам...
Пеят песни пак щурците,
пролетта е зад стъклото,
бягам боса след мечтите
и танцувам до дървото.
Пускам огнено хвърчило,
мушвам в джоба си
калинка,
слънцето във мен е
скрило
свойта вятърна
половинка.
В утрини се будя цяла,
вечер тихо се начупвам,
тайната във мен е
спряла,
продължавам да потупвам.
Храм далечен под
звездите
пази мойта бяла вяра,
водят ме натам следите,
пак ще бъда със тиара.
А до мен един обича,
друг пък е нещастно
влюбен,
той докрай ще ме отрича
в страх дали ще е
прокуден.
Знай, че всичко се
нулира,
ден със нощ ще бъдат
слети,
времето накрая спира
в равновесните планети.
18.04.2020г.
Елица
******
Няма коментари:
Публикуване на коментар