Блестяща…

Блестяща…

Отидох си и няма да се върна

написах на историята „Край“,

а силата ми стара преобърна,

един копнеж във синия безкрай.

Обичала съм силно, всеотдайно,

летяла съм до твоите криле,

наивна съм била, това е ясно,

но днес съм друга в източно поле.

Блестя омайно, раните лекувам,

общувам и със стари врагове,

по пето измерение тъгувам,

закриляна от силни ветрове.

Стъблото ми расте. Напредва бавно.

Поливам го със истинска любов

и добротата си аз пазя главно,

заслушана в космичен благослов.

Оставям знаци. Мигат светофари.

Спасението бие лудо в мен,

душата ми, знай, твойта изпревари

аз сътворявам всеки следващ ден.

Преглътнах огорченията, гнета

и всичко преживяно редом с теб,

а свободата в минало отнета,

отново диша в мен като завет.

Не искам да си враг. Бъди приятел

на моята изстрадана съдба,

спомни си за вселенския мечтател -

пазител на небето във нощта.

И нека пак да грея като слънце

в Плеядите накрая на света,

от моето вълшебно зрънце,

за всички ще досбъдна вечността.

10.04.2020г.

Елица

******