Дълго споделена...

 

 

Дълго споделена…

(Или за капаните на кармата)

 

Споделях дълго моята душа

по някакви забравени закони,

но той така и мисля не разбра,

че греят в мен надежди нови.

 

Разказах му се като ручей пуст,

като предание на милион години,

пътеките аз знаех наизуст,

пребродих във ума му ред пустини.

 

Говорих дълго само за любов,

дълбоко в мен душата ми тъжеше,

засипах го със звезден благослов,

но той във дните вечно ме мълчеше.

 

И помня как веднъж се разкрещя

и обвини нетленната ми същност,

тъй някак си така и не прозря,

че съм спасение за неговата мъдрост.

 

От мен изтекоха безброй слова,

надмогнала страха аз все напредвах,

споделях мойте вятърни крила,

предначертаното със воля следвах.

 

Накрая си отидох отведнъж,

изпълнила заветната повеля,

не беше той любим и чакан мъж,

а спомен от натрапена постеля.

 

На друга в грешките аз доизтлях,

обелих коленете до премала,

но вътре в себе си все пак разбрах –

ще дойде време пак да бъда цяла.

 

А после в мене спомен промълви

и тихо се усмихна мойта сила,

аз бях забравила за две очи,

в които светлината бях открила.

 

Тъй тръгнах по пътеката назад

и камъчета много сбрах във шепи

за някого отново май изгрях –

в една любов възпявана навеки.

 

29.07.2021г.

Елица

 

 *****

Досбъдната тайна...

 

 

 Досбъдната тайна…

 

Разби се на посоки самотата

по пътищата невървяни в страх,

проби отново в мене светлината,

в дълбокото си тихо я прибрах.

 

Зададох си невидими въпроси

и отговор получих във съня,

препуснах на вълшебни еднорози

след твоята усмивка и гласа.

 

Пилотът в мене звездно проговори

и вътре в тебе пак се устреми,

далече от реалните окови

в небесното снагата си изви.

 

Досбъднах ти се, както бе тогава -

със бяла рокля и венец,

закриляни във речната дъбрава

се врекохме под песен на щурец.

 

И беше тайно, много много тайно,

единствено за двете ни сърца,

във мен потъна някак си омайно,

а аз разперих своите крила.

 

Око небесно пази свиден спомен

от тези тъй щастливи времена

и ехо като лист отронен

аз винаги в ръцете си държа.

 

Разказвам ти, защото днес съм цяла,

преодоляла черната тъга,

звездата в мен отново е изгряла

и знам за вечност с тебе ще блестя.

 

Ще дишат равновесни световете

в безсмъртната невидима игра

и пак ще пеят песен ветровете

за вярата ми в теб и в любовта.

 

27.07.2021г.

Елица

 

Времето разкрива всичко скрито

и прикрива всичко ясно.

Софокъл

 

 

*****

 

Бумеранг...

 

 

Бумеранг….

 

Беззвучен стон потъва в тишина

и бумерангът някак се завръща

безчестие прочетено в нощта

на някого съдбата преобръща.

 

Пак Егото е скоростен капан

и любовта за нищо не е мяра

един използван, друг пък – неразбран,

но аз накрая все пак оцеляла.

 

Във чаша от далечното кафе

се крие образът на Сатаната,

разплакано е моето небе

и боядисва в черно синевата.

 

А после обвинение – вердикт,

затворени очи във сляпа драма,

под пръстите ми недописан стих,

усещането – просто теб те няма.

 

Пречупено приятелство на две

оттегляне, покой и тъжна участ,

замлъкна бавно моето сърце

в поредният разказан ужас.

 

Сега се препрочитам и горя

досбъдване попива в сетивата

и вече знам аз мога да платя

цената на желаната разплата.

 

И наблюдавам в профил и в анфас,

как тя сама до дъното ще стигне

и пак ще има светлина за нас,

когато твоят лъч у мен притихне.

 

26.07.2021г.

Елица

 

„Безчестието е като бумеранг,

тъкмо помислиш че всичко е наред

и ответният удар те халосва по главата.

Независимо колко години са минали…. “

 

Някакви си стихотворни размисли на Еличка… :)

 

 

*****

 

Пак силна и нежна...

 

 

Пак силна и нежна…

 

Мечтите завързах на възел с небе,

изпратих ги в морското синьо,

а после подирих едничко сърце,

потрепващо в бяло щастливо.

 

Намерих очите си в родни поля,

затичах със глас в тишината,

прегърнах докрайно аз свойта съдба

отново да съм Светлината.

 

Намигнах на птиците в ритъм безкрай,

у мене копнежа простена,

видях вътре в себе си стария Рай

и мене във него спасена.

 

Припомних си нашта игра на любов,

безкрайните битки, смеха ти

и моя шептящ като дар благослов

сломил не един път врага ти.

 

Бях друга в далечна магична земя,

душата си само донесох,

останаха минало мойте крила,

във жертва за теб ги пренесох,

 

но знам ще се върнат и пак ще летя,

а ти ще ме следваш с надежда,

високо във звездното аз ще блестя

с печата пак Силна и Нежна.

 

22.07.2021г.

Елица

 

 

*****

Аз бях...

 

 

 

Аз бях...

 

Аз бях красива в твоите очи

във много много старо време,

събирах в себе си безброй лъчи,

пречиствах чуждото бездънно бреме.

 

Пазител на реките бях,

държах ръката ти и в дъжд и в слънце,

във много битки оцелях -

космическо магично зрънце.

 

Превързвах раните ти със любов,

а във съня ти песни пеех,

разказвах ти със благослов,

в мечтите ти със дъх се реех.

 

Наивна бях и доброта

на всеки със душа дарявах,

отключвах своята врата

лекувах с билки и спасявах.

 

От мен течеше Божи глас,

поток от нежност сред Всемира,

а силата стаена в нас

въртеше моята рапира.

 

За тебе отредена бях,

но друга те получи в края,

във тежка орис доизтлях,

напуснах натъжена Рая.

 

Ала останах вътре в теб -

усещане за зов и вечност,

ти диреше ме все навред,

във всяка следваща безбрежност.

 

Сега шептя ти отдалеч,

събирам нашите посоки

горя с усмивка като свещ

във твоите очи дълбоки.

 

От Извора ни светлина

към всички атомно ще блика,

аз пак за теб ще съм звезда

в една история велика.

 

18.07.2021г.

Елица

 

 *****