Препрочетено...

Както никога преди…

Обичане заключено във думи

със мънички тръпчинки в коловозите,

едно очакване дослучено през юни

следите в мен от теб и еднорозите.

Пак боса стъпвам в облаци и прах,

косите си пристягам със надеждите,

а ти ме следваш хвърлил своя страх,

изпрел кълбо от сняг и от копнежите.

Различни сме, пораснахме, нали,

по-силни днес са наште разстояния

и тихите разлистени мечти,

разпръснати сред северни сияния.

По-силно ме обичаш и мълчиш,

по-вятърна във теб се вливам нощем

и мойте колебания громиш

със песните, които пееш още.

Но нямаш спомен, в утрото – мъгла,

единствено душата ти се рее,

а аз оставам – късче синева

в сърцето ти, от мене пламък грее.

14.01.2019г.

Елица

*****