Космически отблясъци…
боли във мен небето но преглъщам
и стъпвам пак в лъчиста синева
в следите ни от минало се връщам
във търсене на бряг и светлина
разтваря се безкрайното пространство
прегръща ме със свойта топлина
а после със вълшебно постоянство
ми сочи път единствен към дома
излитаме напускаме Земята
отново се превръщаме в лъчи
след нас се пръсва в бяло тишината
изпратена от Божии очи
светлинен скок и вече сме далече
кометите безмълвно ни шептят
надеждите ни сбъднати са вече
звездите-стражи трепетно блестят
една любов остава за да свети
в космичната вълшебна полоса
а в сблъсъка на двете ни планети
се ражда СуперНова вечността
01.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар