Две слънца...
едното слънце свети
тихо в теб
а другото е в моите
зеници
от тях ний черпим
сила всеки ден
и даваме надежда на
стотици
родени сме в далечна
синева
Плеядите са нашето
начало
носители на вечна
светлина
в космическото цветно
огледало
свободни бяхме милион
лета
летяхме със крилете
си щастливи
но нарушени звездни
правила
ни хвърлиха по пътища
трънливи
останахме самички
двама с теб
изгубихме се в два
различни свята
и дълго бяхме на
гнета във плен
закриляше ни само
необята
една любов ни беше
пътен знак
душите ни във нея
оцеляха
възраждахме се в нея
пак и пак
мечтите ни несбъднати
трептяха
живеем днес финалния
живот
на времето магична
дивна стража
аз пътя знам към
древния кивот
и някой ден на теб ще
го покажа
следи ме ежедневно от
далеч
във нощите изгаряй в
нашта клада
ще се дослучи твоя
див копнеж
а аз ще бъда твоята
награда:)
09.12.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар