Търсеща душа...

Търсеща душа…

Във моето поле красиво,

протягам към простора аз ръце,

сърцето ми потрепващо щастливо,

ме пари със усмивка на дете.

Житата пеят свойте звездни песни,

обличат ме във рокля от дъга,

по пътища измислено нелесни,

търкулват мойта крехка свобода.

Аз боса тичам скрила необята,

на вечната си търсеща душа,

разперила неистово крилата,

след хиляди копнежи все летя.

Една любов ме пази съвършена,

превръща ме във огън и във стих,

дълбоко в мене тлее съкровена,

безкрайността във нея аз открих.

Орелът следва моята посока,

и всяка нощ потъва вътре в мен,

горчива нежност атомно дълбока,

следите ни разделя всеки ден.

Но вярата остава наша стража,

през хиляди потоци светлина,

в безвремие накрая ще разкажа

как Феникса изгря сред тишина.

18.06.2018г.

Елица

*****