Далечен свят...

Далечен свят…

Намества се у мен реалността,

кръвта във капилярите ми скита

и все си мисля тихо за пръстта,

за оня миг, когато ще съм скрита

във земните притихнали недра,

докрай решила всичките въпроси,

на моята невидима съдба,

летяща все по трудни коловози.

Смехът ми ще остане синева,

отново ще съм атомна и вечна,

разперила невидими крила,

римувана ще бъда със безбрежна.

И ти ще бъдеш вятърно със мен,

огромна обич пак ще ни преплита,

от моята безкрайност озарен

душата ти със мен ще е обвита.

В далечен свят красив ще се родим,

безсмъртието пак ще е посока,

мечтите си докрай ще претворим,

в една сакралност светла и дълбока.

18.06.2018г.

Елица

*****