* * * * *
в
неправилната приказка попадна
прегърна
я със правилни ръце
и някак
инстинктивно го почувства
с душата
си камбана и дете
дълбоко
някъде във нея проговори
нечакан
ала много силен глас
а после
думите като река изляла
тя сподели
Му всичко във анфас
изпя
тъгата за отминал спомен
немислено
се случи във деня
обърка
ли го като лист отронен
когато затанцува във дъжда
но вече
всъщност всичко е решено
и обич е
и звук и светлина
сърцето И сред звездното скроено
се
чувства най-добре във тишина
а Той
държи ръката И сред вятър
в косите И преплита сноп лъчи
шепти И
винаги там някъде в полята
душата
Му в душата И блести
неправилно
и по човешки грешно
се
лутат и отново ги боли
но случи
се, било е неизбежно
преплетоха
се двете им съдби
и все
така по пътя Тя Го търси
на сън към Нея Той е устремен
в
неправилната приказка от огън
на
правилната Обич Те са в плен
* * * * *
Опитах се да представя другата гледна точка и лирическия герой в песента да не се сърди
на приятеля си...
Smile :)))
