Somewhere in the wind....: Надежда

четвъртък, 21 март 2019 г.

Напират в мене бисерни сълзи

и звездното във шепите си сбират,

оставят във душата ми следи,

пътеката към бъдното намират.

Мечтите ми се стрелват във синхрон,

забравените тайни оживяват,

щурче изсвирва цветен полутон,

копнежите ми в тебе се вклиняват.

Ръцете ми превърнати в криле,

небесното обгръщат в кротка вечност,

а моето отворено сърце,

се слива със космичната безбрежност.

Зад рамото си хвърлям шепа прах,

една икона в джобчето си скривам,

повярвай ми, накрая те разбрах,

мълчаната вода без глас отпивам.

И ставам светлинката във нощта,

камбаната шептяща в зазоряване,

след мене се разстила мъдростта

и общата надежда – оцеляване.

21.03.2019г.

Елица