снимка
Миг от вечността във
ФБ
От сянка – във жена…
със мисли гребнах изворна вода
а после се понесох във простора
готова до безкрая да горя
вестителка за търсещите хора
контурите ми бяха светлина
потънаха в очите на мнозина
преляха във прозрачна тишина
в история написана за трима
наметната със плаща от звезди
една любов оставих да пулсира
а после се насочих към Преди
прегърнала съдбата си звънлива
поникнаха от мен безброй цветя
а птиците намериха посока
от силата си вятърна изгрях
една река вълшебна и дълбока
сестрите ми – космичните треви
запяха песен огнено безбрежна
във своите усмихнати следи
стопиха мойта сянка белоснежна
отново се превърнах във жена
и облаците гривести пришпорих
след мене се посипа синева
вратите към заветното отворих
14.03.2017г.
Елица
ps: Стихотворението е
провокирано от нещо прочетено в блог-а на Сестричката:
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар