Понякога…
понякога съм тъжна и валя
крилете ми потрепват мълчаливи
събирам нежност в своята душа
завързвам мислите си причудливи
събувам боси звездните нозе
и скитам из полетата вглъбена
закриля ме безкрайното небе
раздипля ме във синьото спасена
към теб протягам двете си ръце
но знам че си така далече
заглъхва изтерзаното сърце
във друга приказка живея вече
по птиците ти пращам светлина
от моите обичащи зеници
а после се завивам с тишина
родена сред космичните редици
оставам твоя трепетна в съня
а с Него крача в дните си щастливи
ще ме достигнеш някога с дъжда
досбъдвайки мечтите ми красиви
15.03.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар