Събудена през времето шептя…

Събудена през времето шептя…

отеква в мен кристален звук

далечна битка в звездната тепсия

на земни правила напук

аз свойта сила атомна не крия

презирам я – тя гнила е душа

смъртта докара в нашите покои

събудена през времето шептя

привличайки във армията свои

признавам ти – не мога да простя

тъгата ми се стича на талази

и пак опитвам волна да летя

а майка ми в небесното ме пази

лъжата И начупи любовта

изпрати ни в различни коловози

във сънищата виждам как крещя

по дирите ти скрити във въпроси

аз меча си извадих и вървя

напредвам бавно в своята реалност

за сбъдване молитва си мълвя

и вярвам във доброто с всеотдайност

възмездие ще има знай това

кръвта вълшебна ще е заплатена

отново във безкрайна синева

душата ми ще грее окрилена

а тя ще бъде просто шепа прах

на полюса за вечност окована

ще съществува кротко и във страх

осъдена да бъде неизбрана

15.03.2017г.

Елица

послепис:

И в тоз живот опита да вреди

усмивката ми вятърна начупи

донесе ми безброй беди

и искаше докрай да ме погуби.

Но силна обич срещнах този път

не се отказа и докрай се бори

прегърна ме и някак си напук

кроежите и злостни Той събори.

Тя смята – няма да се разбере

ала греши – написано е всичко

ще дойде ден под синьото небе

за прошка да се моли ничком.

15.03.2017г.

Елица

пп : Как се преборва човек с тегобите? Как се лекуват раните...? Как се прощават непростимите неща? Как се забравя? И как се продължава напред с вяра в доброто? В моя случай само и единствено Голямата Любов с човека до мен ме спаси!