NOTE:
Моето
константно....
Съзнанието
пази опитността за летене. Времето само избистря образа и ме приближава до
крилата. Когато се обърна към тишината вътре в себе си ги чувам най-ясно. И
ключа се завъртва – в единствено възможната посока. Напред и нагоре. Отключват
се спомените, душата се освобождава от капана на тъгата. И остава само чиста
енергия, която успява да намери другата половина на цялото. А после сливане и светене! Най-вече за
другите!...
Eли
В сегашно време...
в сегашно време тихо ти разказвам
и бяла между думите трептя
към бъдното пътека ти показвам
с вълшебна светлина блестя
една надежда в мене се процежда
завивам я в зелено и шептя
към миналото вече не поглеждам
съдбата си живея и горя
а ти ме резонираш отдалече
и пазиш мойте вятърни крила
в сезоните на чакане обрече
копнежа ни за нова свобода
ще се начупят тежките окови
ще се завърнем в звездните земи
по правила завихрени и нови
досбъднати ще бъдат куп мечти
пречистена ще грее синевата
следите ни ще скрие сред лъчи
а ехо ще остане тишината
изпратена от нашите очи
18.03.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар