И знам ще се завърне обичта…

И знам ще се завърне обичта…

Измокрени танцувахме в дъжда

и с мисли на простора все шептяхме,

във търсене на бряг и топлина,

през не един живот ний оцеляхме.

Завивах те със моята любов,

безсмъртния си огън ти дарявах,

щастлива шепнех звезден благослов

и винаги с усмивка те спасявах.

А ти мълчеше с тиха светлина,

прегърнал грешки и мечти разбити,

отвръщаше ми с кротка самота

и със очи във бъдещето впити.

Пречистени от стария товар,

днес просто крачим в свойте коловози,

един копнеж в гърдите оцелял,

ни води към космичните чертози.

И знам ще се завърне обичта,

когато пренастроят твойта нежност

и нейде там – до старата скала,

ще слеем пак крилете си за вечност.

18.09.2017г.

Елица

*****