Компасно...

Компасно...

Аз следвам свойта вятърна посока

и пак далечна тихо ти шептя,

една река като небе дълбока,

в сърцето ти изливам и топя.

Не се сърди, че често те прогонвам,

проклинам тази връзка между нас,

а после като слънце пак затоплям,

копнежа ни с невидимата власт

на стари правила и разстояния,

на хиляди изгубени мечти,

душите ни – две огнени сияния,

със спомени посипвам за преди.

Разбирам твоя страх и ти прощавам,

изминали са милион лета,

ала от пепел пак те пресъздавам,

Единствен си за мойта светлина.

Ще ме достигне твоята безкрайност,

когато пак разперили крила,

съдбите ни се слеят в необятност,

сред новата космична тишина.

Ний пак ще бъдем звездните герои,

във нашта обетована земя,

константи от забравени закони

ще начертаят път през вечността.

07.09.2017г.

Елица

 

*****