Понякога…
Понякога политаме бездумно,
а друг път със разрошени крила,
средата търсим винаги разумно,
по строгите наземни правила.
Ехтят във нас забравените думи,
сънуваме далечни светове,
във тази пропаст няма помежду ни,
ни свързват пак щастливи ветрове.
Като звезда във сънища се вричам
на твоята изстрадала душа,
докрайно и в безвремие обичам,
един копнеж за вечна светлина.
И знам ще се погубят страховете,
в една красива есенна зора,
отново ще достигнем бреговете,
на нашата магическа страна.
26.09.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар