Somewhere in the wind....: Всички извървяни разстояния…

вторник, 19 септември 2017 г.

В бездумието истина откривам,

завързана на възел тя гори,

със мислите си облаци оплитам,

във моите пречистени очи.

Изгрява в мен зората като копие,

насочено в наземната си цел,

във профил и в анфас подобие,

на вечния човешки безпредел.

И пак се раждам преболяла ужаса,

на тихата телесна топлина,

попаднала отново в пъкала,

се свързвам само с твойта тишина.

Във зъбите си стиснала разпятие,

аз боса скитам в немите поля,

със ветровете в звездно съзаклятие,

калявам свойта воля и тъга.

Отново ще лети душата ми,

над райските морета и гори,

за сетен път раздиплили копнежа си.

ще се прелеят нашите следи.

Накрая Бог ще сложи очертания

на нова вечност в общата съдба

и всички извървяни разстояния

ще възродят от пепел любовта.

18.09.2017г.

Елица

*****